закалугерила

Речник на българския език

1. закалугерила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

закалугерила е производна форма на закалугеря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. закалугерила — мин. деят. св. прич. ж. р.

закалугерила е производна форма на закалугеря (мин. деят. св. прич. ж. р.).