закалугерели

Речник на българския език

1. закалугерели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

закалугерели е производна форма на закалугеря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. закалугерели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

закалугерели е производна форма на закалугеря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).