заинатил

Речник на българския език

1. заинатил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заинатил е производна форма на заинатя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заинатил — мин. деят. св. прич. м. р.

заинатил е производна форма на заинатя се (мин. деят. св. прич. м. р.).