заимствувал съм

Речник на българския език

1. заимствувал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

заимствувал съм е производна форма на заимствувам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. заимствувал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

заимствувал съм е производна форма на заимствувам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. заимствувал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

заимствувал съм е производна форма на заимствувам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).