заимствувал

Речник на българския език

1. заимствувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заимствувал е производна форма на заимствувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заимствувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заимствувал е производна форма на заимствувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. заимствувал — мин. деят. св. прич. м. р.

заимствувал е производна форма на заимствувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. заимствувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

заимствувал е производна форма на заимствувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).