заизхвърлял е

Речник на българския език

1. заизхвърлял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заизхвърлял е е производна форма на заизхвърлям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заизхвърлял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заизхвърлял е е производна форма на заизхвърлям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. заизхвърлял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заизхвърлял е е производна форма на заизхвърлям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).