заизхвърляло си

Речник на българския език

1. заизхвърляло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

заизхвърляло си е производна форма на заизхвърлям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. заизхвърляло си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

заизхвърляло си е производна форма на заизхвърлям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. заизхвърляло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

заизхвърляло си е производна форма на заизхвърлям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).