заизхвърлял

Речник на българския език

1. заизхвърлял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заизхвърлял е производна форма на заизхвърлям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заизхвърлял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заизхвърлял е производна форма на заизхвърлям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. заизхвърлял — мин. деят. св. прич. м. р.

заизхвърлял е производна форма на заизхвърлям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. заизхвърлял — мин. деят. несв. прич. м. р.

заизхвърлял е производна форма на заизхвърлям (мин. деят. несв. прич. м. р.).