заизпращало

Речник на българския език

1. заизпращало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заизпращало е производна форма на заизпращам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заизпращало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заизпращало е производна форма на заизпращам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. заизпращало — мин. деят. св. прич. ср. р.

заизпращало е производна форма на заизпращам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. заизпращало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заизпращало е производна форма на заизпращам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).