заизлъчвал си

Речник на българския език

1. заизлъчвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

заизлъчвал си е производна форма на заизлъчвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. заизлъчвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

заизлъчвал си е производна форма на заизлъчвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. заизлъчвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

заизлъчвал си е производна форма на заизлъчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).