заизлъчвало си

Речник на българския език

1. заизлъчвало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

заизлъчвало си е производна форма на заизлъчвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. заизлъчвало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

заизлъчвало си е производна форма на заизлъчвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. заизлъчвало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

заизлъчвало си е производна форма на заизлъчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).