заизлъчвал

Речник на българския език

1. заизлъчвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заизлъчвал е производна форма на заизлъчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заизлъчвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заизлъчвал е производна форма на заизлъчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. заизлъчвал — мин. деят. св. прич. м. р.

заизлъчвал е производна форма на заизлъчвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. заизлъчвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

заизлъчвал е производна форма на заизлъчвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).