заизвръщал е

Речник на българския език

1. заизвръщал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заизвръщал е е производна форма на заизвръщам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заизвръщал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заизвръщал е е производна форма на заизвръщам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. заизвръщал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заизвръщал е е производна форма на заизвръщам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).