зазоряло

Речник на българския език

1. зазоряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

зазоряло е производна форма на зазоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. зазоряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

зазоряло е производна форма на зазоря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).