зазвънял

Речник на българския език

1. зазвънял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зазвънял е производна форма на зазвъня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. зазвънял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зазвънял е производна форма на зазвъня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. зазвънял — мин. деят. св. прич. м. р.

зазвънял е производна форма на зазвъня (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. зазвънял — мин. деят. несв. прич. м. р.

зазвънял е производна форма на зазвъня (мин. деят. несв. прич. м. р.).