зазвънтявало си

Речник на българския език

1. зазвънтявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

зазвънтявало си е производна форма на зазвънтявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. зазвънтявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

зазвънтявало си е производна форма на зазвънтявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. зазвънтявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

зазвънтявало си е производна форма на зазвънтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).