заечало

Речник на българския език

1. заечало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заечало е производна форма на заеча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заечало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заечало е производна форма на заеча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. заечало — мин. деят. св. прич. ср. р.

заечало е производна форма на заеча (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. заечало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заечало е производна форма на заеча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).