заехтял

Речник на българския език

1. заехтял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заехтял е производна форма на заехтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заехтял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заехтял е производна форма на заехтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. заехтял — мин. деят. св. прич. м. р.

заехтял е производна форма на заехтя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. заехтял — мин. деят. несв. прич. м. р.

заехтял е производна форма на заехтя (мин. деят. несв. прич. м. р.).