заемели

Речник на българския език

1. заемели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

заемели е производна форма на заема (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. заемели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

заемели е производна форма на заема (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).