заемела

Речник на българския език

1. заемела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

заемела е производна форма на заема (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. заемела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

заемела е производна форма на заема (мин. деят. несв. прич. ж. р.).