заемаше

Речник на българския език

1. заемаше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

заемаше е производна форма на заемам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. заемаше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

заемаше е производна форма на заемам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).