заекнел

Речник на българския език

1. заекнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заекнел е производна форма на заекна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заекнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

заекнел е производна форма на заекна (мин. деят. несв. прич. м. р.).