заебете

Речник на българския език

1. заебете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

заебете е производна форма на заеба (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. заебете — повелително наклонение, мн. ч.

заебете е производна форма на заеба (повелително наклонение, мн. ч.).