задърпал

Речник на българския език

1. задърпал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

задърпал е производна форма на задърпам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. задърпал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

задърпал е производна форма на задърпам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. задърпал — мин. деят. св. прич. м. р.

задърпал е производна форма на задърпам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. задърпал — мин. деят. несв. прич. м. р.

задърпал е производна форма на задърпам (мин. деят. несв. прич. м. р.).