задърдорил

Речник на българския език

1. задърдорил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

задърдорил е производна форма на задърдоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. задърдорил — мин. деят. св. прич. м. р.

задърдорил е производна форма на задърдоря (мин. деят. св. прич. м. р.).