задънило

Речник на българския език

1. задънило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

задънило е производна форма на задъня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. задънило — мин. деят. св. прич. ср. р.

задънило е производна форма на задъня (мин. деят. св. прич. ср. р.).