задължило

Речник на българския език

1. задължило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

задължило е производна форма на задължа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. задължило — мин. деят. св. прич. ср. р.

задължило е производна форма на задължа (мин. деят. св. прич. ср. р.).

3. задължило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

задължило е производна форма на задължа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. задължило — мин. деят. св. прич. ср. р.

задължило е производна форма на задължа (мин. деят. св. прич. ср. р.).