задължил

Речник на българския език

1. задължил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

задължил е производна форма на задължа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. задължил — мин. деят. св. прич. м. р.

задължил е производна форма на задължа (мин. деят. св. прич. м. р.).

3. задължил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

задължил е производна форма на задължа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. задължил — мин. деят. св. прич. м. р.

задължил е производна форма на задължа (мин. деят. св. прич. м. р.).