задълба

Речник на българския език

1. задълба — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

задълба е производна форма на задълбая (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. задълба — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

задълба е производна форма на задълбая (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).