задули

Речник на българския език

1. задули — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

задули е производна форма на задуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. задули — мин. деят. св. прич. мн. ч.

задули е производна форма на задуя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).