задуел

Речник на българския език

1. задуел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

задуел е производна форма на задуя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. задуел — мин. деят. несв. прич. м. р.

задуел е производна форма на задуя (мин. деят. несв. прич. м. р.).