задръстил

Речник на българския език

1. задръстил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

задръстил е производна форма на задръстя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. задръстил — мин. деят. св. прич. м. р.

задръстил е производна форма на задръстя (мин. деят. св. прич. м. р.).