задоказвало

Речник на българския език

1. задоказвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

задоказвало е производна форма на задоказвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. задоказвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

задоказвало е производна форма на задоказвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. задоказвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

задоказвало е производна форма на задоказвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. задоказвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

задоказвало е производна форма на задоказвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).