задоило

Речник на българския език

1. задоило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

задоило е производна форма на задоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. задоило — мин. деят. св. прич. ср. р.

задоило е производна форма на задоя (мин. деят. св. прич. ср. р.).