заделял

Речник на българския език

1. заделял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заделял е производна форма на заделям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заделял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заделял е производна форма на заделям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. заделял — мин. деят. св. прич. м. р.

заделял е производна форма на заделям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. заделял — мин. деят. несв. прич. м. р.

заделял е производна форма на заделям (мин. деят. несв. прич. м. р.).

5. заделял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заделял е производна форма на заделя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

6. заделял — мин. деят. несв. прич. м. р.

заделял е производна форма на заделя (мин. деят. несв. прич. м. р.).