задавило

Речник на българския език

1. задавило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

задавило е производна форма на задавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. задавило — мин. деят. св. прич. ср. р.

задавило е производна форма на задавя (мин. деят. св. прич. ср. р.).