задавело

Речник на българския език

1. задавело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

задавело е производна форма на задавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. задавело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

задавело е производна форма на задавя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).