задавел

Речник на българския език

1. задавел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

задавел е производна форма на задавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. задавел — мин. деят. несв. прич. м. р.

задавел е производна форма на задавя (мин. деят. несв. прич. м. р.).