загърчил е

Речник на българския език

1. загърчил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

загърчил е е производна форма на загърча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. загърчил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

загърчил е е производна форма на загърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).