загърлял

Речник на българския език

1. загърлял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

загърлял е производна форма на загърлям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. загърлял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

загърлял е производна форма на загърлям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. загърлял — мин. деят. св. прич. м. р.

загърлял е производна форма на загърлям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. загърлял — мин. деят. несв. прич. м. р.

загърлял е производна форма на загърлям (мин. деят. несв. прич. м. р.).