загърлил

Речник на българския език

1. загърлил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

загърлил е производна форма на загърля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. загърлил — мин. деят. св. прич. м. р.

загърлил е производна форма на загърля (мин. деят. св. прич. м. р.).