загърбил

Речник на българския език

1. загърбил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

загърбил е производна форма на загърбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. загърбил — мин. деят. св. прич. м. р.

загърбил е производна форма на загърбя (мин. деят. св. прич. м. р.).