загънало

Речник на българския език

1. загънало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

загънало е производна форма на загъна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. загънало — мин. деят. св. прич. ср. р.

загънало е производна форма на загъна (мин. деят. св. прич. ср. р.).