загукал

Речник на българския език

1. загукал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

загукал е производна форма на загукам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. загукал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

загукал е производна форма на загукам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. загукал — мин. деят. св. прич. м. р.

загукал е производна форма на загукам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. загукал — мин. деят. несв. прич. м. р.

загукал е производна форма на загукам (мин. деят. несв. прич. м. р.).