загубел

Речник на българския език

1. загубел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

загубел е производна форма на загубя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. загубел — мин. деят. несв. прич. м. р.

загубел е производна форма на загубя (мин. деят. несв. прич. м. р.).