загорещявал

Речник на българския език

1. загорещявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

загорещявал е производна форма на загорещявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. загорещявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

загорещявал е производна форма на загорещявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. загорещявал — мин. деят. св. прич. м. р.

загорещявал е производна форма на загорещявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. загорещявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

загорещявал е производна форма на загорещявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).