загонил е

Речник на българския език

1. загонил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

загонил е е производна форма на загоня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. загонил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

загонил е е производна форма на загоня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).