загонил

Речник на българския език

1. загонил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

загонил е производна форма на загоня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. загонил — мин. деят. св. прич. м. р.

загонил е производна форма на загоня (мин. деят. св. прич. м. р.).