загонел

Речник на българския език

1. загонел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

загонел е производна форма на загоня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. загонел — мин. деят. несв. прич. м. р.

загонел е производна форма на загоня (мин. деят. несв. прич. м. р.).