заголвал

Речник на българския език

1. заголвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заголвал е производна форма на заголвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заголвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заголвал е производна форма на заголвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. заголвал — мин. деят. св. прич. м. р.

заголвал е производна форма на заголвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. заголвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

заголвал е производна форма на заголвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).